ПОЛИВАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИВА̀ЧКА¹ ж. Жена, която полива, напоява градини, паркове и под. За да се извърши влагозапасяването, не се изискват специално обучени и квалифицирани поливачки. Това може да се извърши от звената, които отговарят за обработката на определените за напояване площи. ВН, 1964, бр. 3877, 2.

ПОЛИВА̀ЧКА² ж. Машина, с която се поливат засадени с някакви растения площи или се мият улици. Ниски ябълкови дръвчета и млади тополки приветливо шумоляха, а в сенчестите ъгли цъфтяха ярки летни цветя,.., току-що измити от струите на поливачката. Б. Райнов, ЧЪ, 110. — А защо не помолите СГНС да ви дадат поливачката.. Тия, дето поливат футболните игрища преди мач. П. Незнакомов, СНП, 10. Асфалтът, мокър от поливачките, напомня за весели априлски дъждове. К. Константинов, П, 38. Към два часа мина камионната поливачка, водата шуртеше като в дъжделивите пролетни нощи. П. Вежинов, НБК, 5.