ПОЛИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЍВКА ж. 1. Разг. Поливане. Старецът се усмихваше с беззъба уста, усмихваха се и очите му под белите рунтави вежди: — То дъждът, Горане, е най-хубавата поливка, ама иска ли, вали си, не ще ли — не! М. Грубешлиева, ГР, 138. Някакъв вуйчо на Георги — градинар .., вместо да си гледа поливката на чукундура и пипера, взе че му изпрати едно малко употребявано мотопедче "Симсон". Тонич, КСШ, 54.
2. Отделно поливане на земеделска култура. През поливния период е необходимо различно количество вода за напояване на селскостопанските култури .., необходимо е да се установят за всяка култура времето, броят, продължителността на отделните поливки. М. Мичев и др., З, 219. То [кафейното дърво] изисква достатъчно големи количества дъжд или изкуствена поливка. Знан., 1875, бр. 11, 172.
3. Заливка, заливане на повърхност с дадена течност, така че да се получи слой покритие. Асфалтова поливка. Поливка на шоколадови изделия.
4. Простонар. Черпене с пиене; поливане. Какво ще пием сега за хаирлия... Бай Тодор беше разбрал, че тук ще има поливка, та и без да чукат, се беше изправил пред тях. Ст. Даскалов, СД, 263. — И отново черпня, поливка и пиячка на село за хубавата работа — прекъснаха разказа на Яким. Б. Обретенов, С, 84.
5. Остар. и диал. Отвара, обикн. от билки, която се употребява за лекуване или за магия. В обикновени случаи ся лекуват [струпеите] като ся дръжи чисто мястото дето са ся явили,.., па ся дават .. и по три чаши на ден поливка от листа на синчец.. било с вода, било с мляко. Лет., 1871, 139.
6. Остар. и диал. Обредно или лечебно поливане с такава отвара. — Аз съм патил такова нещо.., та догде ме изцерят, че врачки ли не щеш, че поливки ли, че билки ли не пих. Ц. Гинчев, ГК, 103. Цонка е болна.. И почнаха с билки и поливки да я повдигат, но пак същото. Ц. Церковски, Съч. III, 194. Ни поливки, ни баячки, ни севдиче — нищо, нищо не помогна да пламне Йонково сърце, да се сети за младуване. Ц. Церковски, Съч. III, 68. // Място, където са поливали болник с лечебна отвара. Който нагази поливки, хваща го някаква болест. Н. Геров, РБЯ IV, 147. ● Обр. Той [чорбаджията] ме позна и ме запита: — Какво чакаш тук? — Чакам за ред да изляза при дяда владика. — Какво ще правиш? — Има нещо да му се оплача.. — Хади, хади — извика той пак — хади да си ходим, да не влетяш в чужди поливки. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 29.