ПОЛИГЛОТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИГЛО̀Т м. Човек, който владее много езици. В същност бразилецът беше полски евреин, който говореше отлично руски, но той говореше не само руски. А и френски, и немски, и английски.. С една дума полиглот. Б. Шивачев, ПЮА, 41-42. Той знаеше, че Борис заучаваше народни изрази,.. Царят лесно ги запомняше. Той бе полиглот. Ем. Станев, ИК I и II, 258.

— От гр. πολύγλωττος.