ПОЛИЕСТЕРИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИЀСТЕРИ мн., ед. (рядко) полиѐстер м. 1. Хим. Голяма група полимерни смоли, получени при съединяването на различни киселини с алкохоли, използвани при производството на бои, синтетични влакна, филми, пластмаси и др.

2. Обикн. ед. Синтетично влакно или материя, изработена от такова влакно, добивано от полимерна смола от тази група, с широко приложение в текстилната промишленост. Полиакрилът и полиестерът са две сравнително нови синтетични материи за нашата текстилна промишленост. ЖД, 1967, кн. 11, 17.