ПОЛИЗАХАРИДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИЗАХАРЍДИ мн., ед. (рядко) полизахарѝд м. Хим. Сложни въглехидрати, изградени от голям брой монозахаридни остатъци, които изпълняват важни биологични функции като резервни храни, енергетични източници (нишесте, гликоген) и намират широко приложение в различни области на промишлеността. Въглехидратите се делят на две големи групи: монозахариди и полизахариди. Хим. X кл, 1965, 100. Полизахаридите се намират както в растителните клетки (например скорбяла), тъй и в животинските (гликоген). Р. Райчев, НКД, 8. Почти всички плодове съдържат целулоза. Тя представлява полизахарид. ВН, 1961, бр. 3112, 4.