ПОЛИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Придавам огледална лъскавина на гладка повърхност на предмет чрез натриване с масла и специални лакове. Той денонощно обработва оптични стъкла — шлифова, полира. М. Калинков, ГГ, 39. Работнички полират оркестрови и ученически цигулки,.., мандолини и контрабаси. ВН, 1955, бр. 190, 1. Полирам мебели. полирам се страд. Употребяваните в бижутерията драгоценни камъни се шлифоват, като им се придава подходяща изкуствена форма, и след това се полират. Геол. IX кл, 110. Мраморът е кристален, съставен от много малки калцитни кристалчета. Лесно се обработва и полира. Има голяма употреба в строителството и скулптурата. Хим. IX кл, 1950, 44.

— От нем. polieren или фр. polir.