ПОЛИС —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЛИС м. Истор. В древността — град-държава, особена форма на социално-икономическа и политическа организация в робовладелското общество. По времето на разцвета на гръцката живопис главен инвеститор .. бил самият полис, което логично произтича от характера на социалното устройство на гръцките градове-държави. Хр. Ковачевски, СК, 33. Елинистическата епоха дава възможност за по-тесен контакт на траките с гръцката култура чрез гръцките полиси по западния бряг на Черно море. ЗФ, 1971, бр. 27, 4. Едни от най-известните древногръцки полиси са Атина и Спарта.
— Гр. πόλις.
ПОЛЍС м. Остар. Помещение в турски затвор, в което са измъчвали затворниците; карцер, полюс2. Полисът при турския затвор служеше .. за изтезание на ония лица, които не са са признали в данното престъпление. З. Стоянов, ЗБВ III, 218. Мюдюринът ме изтика, като кряскаше бясно: — В полисът, хвърлете го в полисът. Св. Миларов, СЦТ, 43.
— От тур. polis.