ПОЛИСИНТЕТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Езикозн. Многосъставен; полисинтетически.
◊ Полисинтетични езици. Езикозн. Езици, в които изреченията се построяват така, че думите в тях не могат да бъдат разчленени и представят една дума изречение.