ПОЛИТЕХНИКУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИТЀХНИКУМ

ПОЛИТЀХНИКУМ м. Остар. Книж. 1. Политехника. Кънчев заминал не вече в Харков, а в Мюнхен, дето следвал химическа технология в Политехникума. Б, 1902, бр. 453, 2.

2. Сградата, в която се помещава тя.

3. Средно или полувисше техническо училище.

4. Сградата, в която се помещава такова училище.

— Нем. Polytechnikum.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П