ПОЛИТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИТЍК, мн. ‑ци, м. 1. Лице, което активно се занимава с политика, обикн. като представител на някаква политическа партия. След няколко дни в Търново се откриваше новото Народно събрание. Пристигаха вече депутати, дипломати, политици. В. Геновска, СГ, 222. Брат ми ценеше много Величкова като поет.. Но особено го ценеше като вдъхновен оратор и политик. Б. Вазов, СбЦГМГ, 214. Един политик трябва да бъде не само предвидлив, но и търпелив. Ст. Костов, Г, 24. Стефан рече: — Това знаят те — политиците: да се свалят и да се качват на власт. Д. Талев, ПК, 860. Атанас беше и политик! Той разсъждава с най-сериозен вид по външната политика, той принадлежи също на партията, на която горещо е прегърнал страстите и интересите. Ив. Вазов, Съч. XVI, 25. Консервативно настроен политик. Политик демократ. Далновиден политик. Отговорен политик. Влиятелен политик. Политик с бъдеще. Професионален политик. Европейски политици.

2. Остар. Държавник. Велингтон .. ся показа не само чуден войвода, а и чуден държавник (политик). Й. Груев, ССП (превод), 146.

— От фр. politique.