ПОЛИТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛИТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до политика, свързан е с политика (в 1 знач.). Нам трябва преди всичко политическа свобода. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. Петко Каравелов сега е централна личност в политическите борби. А. Каралийчев, ПГ, 203. Той е в смъртна вражда със своите политически противници. Ив. Карановски, Разк. I, 109. — Какви са политическите новини, Димчо? Й. Йовков, ПГ, 108. Старият гледаше много спокойно на тия работи: от Стамболово време в България имало политически убийства и безредици. Ем. Станев, ИК III и IV, 356. — Последното писмо, което получих, гласеше, че ще дадат частична амнистия на политическите емигранти. К. Калчев, ПИЖ, 134. Раковски е играл голяма роля в нашето Възраждане и като списател и като политически мъж. НБ, 1877, бр. 70, 271. Политическа партия. Политически живот. Политически събития. Политическа програма. Политически искания. Политическа стачка. Политически права. Политическа отговорност. Политически коментар. Политически спекулации. Политическа конюнктура. Политическа полиция. Политически елит. Политически терор. Политическа власт. Политически дивиденти. От политическа гледна точка. В политическо отношение. ● Обр. Вярата в Русия не искаше да умре у него [Стамболов] — един отзвук от политическия романс на неговото поколение му трептеше още в сърцето. С. Радев, ССБ II, 304. Методий, като избягваше политическите бури, премина с учениците си в Панония и панонският княз Коцел ги прие благосклонно. Р. Каролев, УБЧИ, 17.
2. Като същ., обикн. членувано. политическият м. политическите мн. Политически затворник. Сутрин и следобед ни пускаха по един час на разходка в задния двор на затвора, ограден отвсякъде с висока каменна стена. .. Ние, политическите и криминални, заедно се разхождахме из двора. М. Исаев, Н, 183. Между посетителите в затвора .. се говореше, че политическите ще бъдат преместени в Сливенския затвор. Д. Кисьов, Щ, 181.
◊ Политическа икономия. Спец. 1. Наука за обществено-производствените отношения между хората, която изучава законите за управление на производството, разпределението и размяната на материалните блага в различните степени от развитието на човешкото общество; политикономия. Заловил се да чете съчинения по политическа икономия и по история на стопанското и социално развитие на народите. Ив. Вазов, Съч. III, 38. 2. Тази наука като учебен предмет; политикономия. — Ако би ме видял отнякъде моят професор по политическа икономия на какво съм дередже, дали би отрекъл пак значението на "обективния фактор" в историята? Л. Стоянов, Х, 126.
ПОЛИТЍЧЕСКИ Нареч. от прил. политически; в политическо отношение. България пада политически — обаче народът продължава да съществува — запазва своя характер, своя език и своите нрави. Б. Пенев, НБВ, 3. Русия ни освободи политически. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 392. Трябваше да чака едно ново офицерство, възпитано иначе, способно да мисли политически. Кога щеше да се създаде то? Ем. Станев, ИК III и IV, 426. Хората са равностойни не само политически, но и морално — всеки има еднакво достойнство. Ив. Богданов, СП, 325.