ПОЛИФОНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИФОНЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Муз. Който се отнася до полифония (в 1 знач.); полифонически. В откъс от полифоничното произведение на Бах "Малки прелюдии и фуги" можем да отделим три самостоятелни мелодии. Пеене IX кл, 1965, 60. Трябваше .. чрез нов похват, хармонични и полифонични средства да се изградят по-богати музикални образи .., които да отговарят повече на съвременния човек, преживял една световна война. НК, 1958, бр. 45, 1. Музикалният език на Шчедрин е съвременен и самобитен. Личи голямото полифонично майсторство на композитора. Пеене VII кл, 1982, 68-69. Полифоничен строеж. Полифонична музика. Полифонично изпълнение. Полифоничен стил. // Разш. Книж. Който се състои от много, едновременно звучащи гласове; многогласен, многоглас. Особено е невъзможно да се скрием от разнообразния и полифоничен градски шум. Пр, 1952, кн. 6, 32.

2. Литер. За литературно произведение — който се характеризира с полифония (в 3

знач.); многопластов, многопланов. Полифоничен роман.

3. Прен. Книж. Многообразен, богат (в 8 знач.). Той има полифоничен ум, мисли за четири, за шест, за осем или за десет части едновременно .. "Започвам едновременно няколко работи и съм сигурен, че никога няма да ги смеся". В. Йонова и др., Б (превод), 16.

— От гр. πολύ5ωνος 'многозвучен' през фр. polyphonique.