ПОЛИФОНИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИФОНЍЧНО нареч. 1. Муз. В полифонична форма, с полифоничен строеж. Последните квартети на Бетховен са най-висока форма на продължителен музикален речитатив, написан полифонично. В. Йонова и др., Б (превод), 50.

2. Прен. Книж. Многообразно, многопосочно. Всички говореха в хор, трудно се разбираше кой какво иска да каже. С други думи, лайтмотивът Якимов се интерпретираше хаотично и полифонично. О, 1978, кн. 2, 44. Поетът не живее, а се вживява .. Поетът си открадва по един миг от всеки загиващ — и така диша полифонично. Живее по-сложно и по-интензивно. Бл. Димитрова, Л, 187.