ПОЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЛИЦА ж. Финанс. Вид ценна книга, с която едно лице се задължава да изплати на притежателя ѝ определена сума на определена дата (падеж). — Колко дължите на банката? .. — Около пет милиона .. — А срещу какво получихте кредита? — Селяните подписаха полици. А. Гуляшки, МТС, 130. — Има дългове, от които не можеш да се изплъзнеш. Като чукне падежът на полицата — трябва да се плаща. К. Кюлюмов, ПШ, 28. Когато длъжникът не бил в състояние да заплати, [Джото] откупувал полицата от кредитора, като по този начин встъпвал във владение на заложеното имущество. Хр. Ковачевски, СК, 20. Той основава дъскорезница и бързо натрупва капитал .. Дори е търсен за фалшификация на полици. Е, 1981, бр. 4, 4. Банки за сконтируване закупуват полици, бонове и други задължителни записи, преди да им е изтекло определеното за наплата време .. от ония хора, които .. не могат да го дочакат. Лет., 1874, 212. Осребрявам полица.

◊ Гаранционна полица. Финанс. Полица, която се издава като гаранция за изпълнение в срок на поето задължение. Старецът веднага почваше да се оплаква от синовете и дъщерите си, от зетьовете, че са го разсипали с гаранционни полици. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 359. Застрахователна полица. Финанс. Писмен договор, с който едно застрахователно дружество се задължава да изплати дължимата сума на застраховано лице при злополука или други уточнени в договора обстоятелства. Той извади от чекмеджето на масата един плик, сложи в него застрахователната полица. Д. Спространов, С, 357. Протестирам полица. Финанс. Предавам на съдебната власт неизплатена в определения срок полица.[Тонката] е пръв обущар в града .. с име, с доверие и с редовна работа до вчера, а като се разнесе слух, че му протестирали полици, че пропаднал .., червените печати цъфнаха на дюкяна му и свърши. Чудомир, Избр. пр, 232. — Виж как са се хванали .. гуша за гуша с протестирани полици, с описи и публични продажби. В. Геновска, СГ, 442. Сконтирам (шконтирам) полица. Финанс. Прехвърлям своето право на вземане по полица на друго лице или на банка, при което получавам дължимата по нея сума (с приспадане на сконтото) преди настъпването на падежа ѝ. Вашата полица не съм сконтирал, защото се снабдих с пари от другаде. Ив. Вазов, НПис., 18. Ючбунарската популярна банка — София .. сконтира полици с осем и половина на сто лихва. Пл, 1934, бр. 1065, 4.

— От ит. polizza. — Н. Бозвели, Славянобългарско детоводство за малките деца, 1835.

ПОЛЍЦА¹ ж. 1. Дъска, стъклена, пластмасова или др. плоскост, хоризонтално закрепена в шкаф или на стена, върху която се поставят различни предмети; лавица, рафт. Той бе въведен на горния кат, в чиста стаичка, постлана с нови черги и с българска покъщнина по полиците. Ив. Вазов, Съч. XII, 122. Околовръст стените имаше нисък одър, а над него — полица, отрупана с китки сушени билки. Ст. Загорчинов, ДП, 92. Имаше какво да си изберат двете млади жени в големия магазин на Бабулевци, а те, двамата братя.. какво ли не свалиха от рафтове и полици: пъстри басми, копринени платове, кадифета. Д. Талев, ПК, 261. Левски прелистваше натрупаните на етажерката вестници .. По полиците имаше цели течения от спряната вече "Гайда". Ст. Дичев, ЗС II, 332. Те щат за Рада да идат, / не им са харесва, / че била Рада мънинка, / тям им са къщи високи, / полици нема да стигне. Нар. пес., СбНУ XXV, 109. // Остар. Такава плоскост за поставяне на багаж в купе на вагон, в каюта. — Стигаме ли? — Подир малко — отговори черноокият и стана да си сваля куфара от полицата. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 13. Ние се прибрахме в каютата. Легнахме си .., но бурята се усилваше .. Куфарите започнаха да падат от полиците. Г. Белев, КВА, 331.

2. Остар. Перваз на прозорец. — Ще ти бъда много благодарен, ако ми помогнеш да стъпя ей тука върху полицата на прозореца. Какво да правя, не съм порасъл. А. Каралийчев, НЧ, 31. Починям да описуем къща в наша Болгарска Македония .. Всичка .. къщнина именова се така: .. долапи .., полици на прозорци. ЦВ, 1859, бр. 433, 3.

3. Диал. Равна полянка на възвишение, бърдо; застъпка. Когато [козелът] стигна до голия дол .., изви надясно и се надвеси над голямата тревясала полица. Като се напъ‑

на над отвесната скала .., полетя надолу и скочи върху тревата. Ламар, ПР, 79.

◊ Качих се на полица. Диал. Дойде моят ред да се женя. Пуснали петела на прага, той се качил (покачил) на полицата.Диал. Неодобр. За човек, на когото е направена някаква отстъпка, а той се самозабравя, като се натрапва някъде или прекалява с исканията си.Стъпи на полица, разби паница. Диал. За недостоен човек, който е получил нещо незаслужено и е причинил вреда, неприятности. Ще ми вдигне хляба на полицата. Диал. Ще ми създаде затруднения, неприятности.

ПОЛЍЦА² ж. Диал. Умал. от пола; поличка². Дунав да се разпръсне, / на два, на три бродове, / .. да минуват момици / по писани полици, / да минуват булици / по писани хурчици. Нар. пес., СбВСтТ, 73. Тя седи у градина, / та си везе полиците / .. / и си везе ръкавите, / ръкавите, кръстовете. Нар. пес., СбНУ XLV, 367.