ПОЛИЦАИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИЦА̀ИН, мн. полица̀и, м. Остар. Полицай. Когато вече се качихме във вагона и железницата щеше да тръгне, един висок полицаин се представи при мен и другаря ми и ни продума нещо по влашки. СПл, 1876, бр. 5, 18. — В сряда пак ще се съберете у мене, но ако пак дойде да ни дърдори някой полицаин, ще го бием здраво. Ив. Вазов, Съч. VI, 81.