ПОЛИЦАЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИЦА̀Й, ‑а̀ят, ‑а̀я, мн. ‑а̀и, м. Длъжностно лице, униформен или цивилен служител в полицията. Вдигнаха ранения .. Някой беше позвънил и в участъка .. Неколцина полицаи пресрещнаха убиеца още на вратата. Г. Райчев, ЗК, 202. Без палто, по тарлъчки тя [Наца] избяга на улицата. Откриха я полицаи, заспала в една недоправена сграда. М. Грубешлиева, ПП, 101. [Саваков] повика един цивилен полицай, който като охрана го следваше навсякъде .. и излезе на улицата. Д. Ангелов, ЖС, 55. При преследването на наркопласьорите бе ранен един полицай. △ Веднага след сигнала за поставена в сградата бомба полицаите отцепиха района. Конни полицаи.

◊ Таен полицай. Служител в тайната полиция. Той имаше вид на добряк и по нищо не можеше да се разбере, че е таен полицай. Е. Коралов, ДП, 66. Гърми градът от тайни полицаи. Бл. Димитрова, Л, 52.

— От нем. Polizei. — Друга (остар.) форма: полицѐй.