ПОЛИЦЕЙСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛИЦЀЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на служба в полицията и е свързан професионално с нейната дейност или управление. От областта искали незабавно да се представи кандидатурата на младеж за .. курсове за полицейски служители. К. Георгиев, ВНП, 63. Той не за пръв път се разправяше с полиция и полицейски следователи. В. Геновска, ПЮФ, 37. — Здравейте, професоре! — каза мъжът и леко открехна каскета си. Едва сега Урумов го позна — беше Кисьов, същият онзи полицейски началник от времето на Блока, който го бе запознал с жена му. П. Вежинов, НБК, 184-185. Полицейският комендант Баранов машинално прибра токовете на лъскавите си ботуши .., опипа безупречно белите си галуни. Х. Русев, ПС, 5. Полицейските власти са осведомени, че пристигат стотина български туристи и те са се разпоредили вече да ги настанят за нощувание. Ал. Константинов, Съч. I, 99. Полицейски инспектор. // Който се състои от полицаи, в който участват полицаи. Към него [оратора] се приближаваше цял полицейски кордон, който бързо го обкръжаваше. Ал. Бабек, МЕ, 272. Единственото движение в града бе на полицейските патрули — конни и пеши. В. Геновска, СГ, 130. Директорът на театъра се оказал доста хладнокръвен човек. Той благодарил за предупреждението и поискал цял полицейски отряд. К, 1928, бр. 121, 3. Полицейски части. Полицейски хайки.
2. Който се извършва или е направен от полицията. От моторницата по въжената стълба се покатери някакъв човек, облечен с нещо като морска униформа. Беше последната полицейска проверка. Г. Белев, КВА, 322. След избора им в Търново Каравелов, Цанков и Славейков, макар да бяха под полицейски надзор, добиха разрешение от окръжния съд да отидат в Свищов. С. Радев, ССБ I, 300. Всички старания на Евгени Милев да прекрати полицейското дознание по обвинението срещу Спиро Андреев не дадоха никакъв резултат. Д. Ангелов, ЖС, 146. Двете жертви на покушението са настанени в болницата под полицейска охрана. △ Според полицейската хроника през празниците се е увеличил броят на грабежите. Полицейска блокада. Полицейски разпит. Полицейско разпореждане.
3. Който принадлежи на полицай или на полицията. Двамата бяха граждани, третият носеше полицейска униформа. Ив. Вазов, Съч. IX, 159. След петнадесет-двадесет минути изгърмя автомобил и спря пред часовникарския магазин. Беше полицейска кола. Г. Белев, КВА, 290-291. В наши ръце паднаха много трофеи. На първо място топъл бял хляб, зарзават, цигари, колети и цялата полицейска поща. Сл. Трънски, Н, 264. Полицейски палки. Полицейска свирка.
4. В който се извършва дейността на полицията. Полицейският участък беше на петдесетина разкрача от Димовия дом. Ив. Вазов, Съч. XII, 124. Той [цивилният агент] чакаше потиснато другаря си, за да арестуват заедно съмнителния. Двамата излязоха от полицейското комендантство едновременно. Д. Димов, Т, 248. Районно полицейско управление.
5. Прен. Неодобр. Който е свързан с използване на насилие, на силови средства, формално без участие на полицията. Полицейски методи на управление.
6. Като същ. полицейски м., ед. и мн. Остар. Лице, което е на служба в полицията. Звънеше телефонът .. Беше дежурният полицейски от управлението. Д. Ангелов, ЖС, 265. — Началникът като е сляп .., ти нямаш ли уста да му кажеш? — възразява арестантинът. — Как да му кажа? Той е началник .. — отговори важно полицейският. Елин Пелин, Съч. I, 214-215. Дръпна си той левия мустак .. и изгледа в полукръг с един поглед, с какъвто нашите полицейски изглеждат арестантите, групите на веселящите се чужденци. Ал. Константинов, БГ, 91. полицейското ср. Остар. Полицейски участък. Хвърлиха ги в мазето на полицейското. На сутринта ги изправиха пред немски офицер, който ги заразпитва. Ж. Колев и др., ЧБП, 124. — Обръщай каруцата! Иначе ще ви натъпча в кауша на управлението. — Карай там! — викна буен младежки глас. — Да се приказва после, че Плевенският окръг е заседавал в кауша на полицейското. В. Геновска, СГ, 130-131. 3.
◊ Полицейска държава. Полит. Държава, в която не се спазват конституцията и гражданските права на населението и се използват силови методи на управление, налагани със съдействието на полицията. По време на Третия райх Германия била полицейска държава. Полицейски режим. Полит. Начин на държавно управление, при който се използват силови методи, налагани със съдействието на полицията и се потъпкват гражданските права на населението. Полицейският режим и постоянната политическа напрегнатост в страната .. пречели на капиталистическото развитие и специално на външната търговия. Ист. X и XI кл, 1965, 210. Полицейски час. Админ. Определен от полицията час, след който се забранява движението на хора по улиците при обявено извънредно или военно положение. В цялата страна било въведено военно положение. Имало полицейски час. Г. Караславов, ОХ IV, 551. Полицейски час имаше сега и полицията строго беше забранила на хората да излизат .. след залез слънце. М. Марчевски, ГБ, 141.
— Друга (остар.) форма: полица̀йски.