ПОЛИЦЕЙЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИЦЀЙЩИНА ж. Неодобр. 1. Режим на държавно управление, при който не се спазват конституцията и гражданските права на населението и се налагат силови методи на управление, като се използва съдействието на полицията. Режимът Фейсал и Нури Саид се стараеше с всички сили и средства на полицейщината и терора да .. запази привилегиите на феодалите и въобще цялата тази феодално-колониална система на експлоатация и потисничество. Б. Темков, И, 19. В тези няколко дни за първи път се срещнах с грозното явление, наречено полицейщина. Всъщност какви бяха тези конници с бичовете, които, без да знаят защо, свирепо ни нападнаха и окървавиха двора на училището? Мл. Исаев, Н, 51.

2. Прен. Използване на насилие, на силови методи в някаква сфера на политическия или обществения живот.