ПОЛИЦИКЛЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Хим. Полицикличен. Остатъчният въглен на хумусните въглища представлява полициклически неутрални съединения, в които преобладават ароматните ядра. В. Спасов, ХТГ, 32.