ПОЛИЦМЕЙСТЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛИЦМЀЙСТЕР м. Остар. Книж. Началник на полицията в големите градове до второто десетилетие на ХХ в. Упъти се към полицейското управление при полицмейстера Коростелев. В. Геновска, СГ, 308. Дестан бег, който изпълнявал длъжността на полицмейстер, заповядал да уловят баща му [на Корчо] и да го затворят. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 322.

— От нем. Polizeimeister през рус. полицмейстер.