ПОЛИЧБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЍЧБАж. Необикновено природно явление или необичайна случка, които някои, обикн. суеверните хора тълкуват като знак за настъпване на съдбоносни събития; знамение, предзнаменование. Появиха се

поличби. В Белизненската махала една крава беше родила теле с две глави. Й. Йовков, СЛ, 84. — Златни ли му бяха рогата, болярино? — запитах го аз и си рекох да не е оня елен, дето носи Божа поличба. Ст. Загорчинов, ДП, 65. Ярките цветове, които сливаха небето със земята, възвърнаха празничното настроение. За брестовчани гергьовденският залез бе радостна поличба, която Бог им изпращаше да ги сроди с всички хора по земята. К. Петканов, ДЧ, 325. Иван Белин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо .. Инак нямаше да има славата .., че е човек, който вижда знаци, открива поличби и казва пророчества, които се сбъдват. Й. Йовков, ВАХ, 149. Фаталистите изтръпнаха, но има последователни оптимисти, които виждат в цифрата тринадесет поличба за промяна към добро. 168 часа, 1991, бр. 19, 3.