ПОЛИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЍЧКА¹ ж. Умал. от полица¹; малка полица. [Горският] влезе в малката стаичка и най-напред съзря лекарствата на поличката. В. Попов, Избр. пр, 66. Над порцелановия умивалник е заковано огледало със стъклена поличка. Св. Минков, ДА, 12. До него е лавката на търговец, който едва ли не замъква всеки минувач в магазинчето си, да му предложи няколко дрънкулки или бурканчета с ароматични масла, наредени на вътрешните полички. Сл. Боянов, СК, 28.

ПОЛЍЧКА² ж. Умал. от пола; къса пола. Всички в ресторанта останаха с впечатление, че в бързината бе забравила да си надене поличката и сега бе в много къси бели гащета, доста плътно прилепнали. П. Вежинов, НБК, 58. Куклата седна до мене и внимателно подреди плисенцата на поличката си. Л. Михайлова, Ж, 149. — Поличката е хубава, но не е ли прекалено къса за теб? Детска поличка.