ПОЛК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛК, по̀лкът, по̀лка, мн. по̀лкове, след числ. по̀лка, м. 1. Воен. Основна тактическа единица от различни видове войски, която се състои от три или четири батальона и влиза в състава на дивизия (или бригада). И Николай, и Емил знаеха безпогрешно, че ударът не е само в тази част на обширния почти стокилометров фронт на армията .., но и в сектора на .. другите полкове и дивизии. Ив. Мартинов, СНУ, 181. Полковете се разгънаха в боеви вериги, готови да настъпват и атакуват. Ц. Церковски, Разк. III, 131-132. Само две къщи като по някакво чудо са оцелели от селото .. В тях е щабът на полка. Й. Йовков, Разк. I, 6. Много войници от десети пехотен полк били пленени при англо-френската офанзива на осми октомври 1916 година. Г. Караславов, ОХ I, 382. Вчера се завърна от маневрите Първия конний полк. С, 1894, бр. 1476, 4. Пехотен полк. Танков полк. Артилерийски полк. Командир на полк.

2. Прен. Голямо, неизброимо множество от хора, животни, насекоми и др. — Това било къща. В кухнята роти хлебарки, по креватите — полкове дървеници. М. Грубешлиева, ПП, 23. Подир малко нов полк слуги навлязоха в стаята. Ч, 1871, бр. 9, 277.