ПОЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЛКА1, мн. няма, ж. Муз. 1. Старинен чешки народен танц, разпространен през XIX в. в Европа и като бален танц, с бърза мелодия в 2/4 такт, който се играе от въртящи се в кръг двойки. — Кажи ми .. нея нощ, на бала, когато игра с тебе полката Веригаров, казва ли ти някакви стихове? Ив. Вазов, Съч. XXIV, 90. — Вий трябва да са изучите на полка, валц, кадрил. От тези европейски дансове, разумявате .., вий ще имате голяма полза — тялото ви ще се поочука. Д. Войников, КЦ, 31.
2. Музика за такъв танц. Внезапно музика засвирва полка и сенки на играещи двойки се замеркват по завесите. Ив. Вазов, Съч. XXI, 154.
3. Класическа музикална творба, създадена на основата на този танц. Полка от Дворжак.
— От чеш. pûlka.
ПО̀ЛКА2 ж. Остар. Пола (в 1 знач.). — Как си се измокрила. Свали полката, че си вир-вода! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 35. — Както сте хвърлили потурите .. и дългите джубета, па сте облекли панталони.. и пардесю; както и момите ви .. са облекли фустани, полки .., тъй също трябва да махнете тези .. хора̀ и ги заместите с евро‑
пейските дансове. Д. Войников, КЦ, 31. Полката .. се правела .. от чоха и била подплатена и обшита. СбНУ XLII, 40.