ПОЛКОВИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛКОВЍ, ‑а̀, ‑о̀, мн. ‑ѝ, прил. 1. Който се отнася до полк (в 1 знач.). — Аз му бях полкови командир още когато той беше поручик. М. Грубешлиева, ПП, 275. — Имаме един съмнителен случай на петнист тиф — съобщи от вратата полковият лекар, като влезе, без да чука в кабинета на командира. Й. Йовков, (превод) З, бр. 5473, 19. На три-четири километра зад чифлика Грабовец в съседното графско имение беше настанен щабът на полка. Тук имаше достатъчно помещения за всички полкови служби. В. Нешков, Н, 95. Откъм казиното полковата музика изпращаше валсове от популярни балети. Д. Вълев, З, 188. Той не беше се виждал с никого от своите полкови другари от деня, когато ги напусна и дойде в София. Ив. Мартинов, СНУ, 89. Полкови адютант.

2. Който принадлежи на полк или обслужва полк (в 1 знач.). Ето — минава през арката първата военна кола с трима офицери, след нея в друга — едър, мустакат старшина държи изправен полковото знаме. ВН, 1959, бр. 2509, 2. Тътнеха и дрънчаха по едрия паваж лафетите, подскачаха дулата на полковата артилерия. Ем. Манов, ДР, 6. В селото квартируваха .. няколко интендантски склада и полковата лечебница. П. Вежинов, ВР, 58. Тук беше се разположила домакинската част на тая рота .., а някъде съвсем накрая — походният полкови лазарет, дето се даваше първа хирургическа помощ. Ив. Мартинов, ДТ, 260. Полкова кухня. Полкови склад.

3. Като същ. полкови м. Командир на полк. — Ти си гламава, затова се занимаваш и празничен ден — казваше войникът. — Делник — занятия, празник — празнуваме. Полковият да ми прикаже да работя — не го слушам тогава. Ив. Вазов, Съч. IX, 208. — Един ден получавам заповед от полковия .. за нощно нападение. Д. Калфов, Избр. разк., 292.