ПОЛКОВНИШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛКО̀ВНИШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Полковнически. При общината срещна баща си, който водеше пленения сръбски лекар с полковнишки пагони на нова сивозелена куртка. Ст. Мокрев, ЗИ, 220. Киви ни разправи, че предния ден му бил на гости Бойко Петров, полковнишкият син. Ем. Манов, МПЛ, 176.