ПОЛМЕСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛМЀСЕЦ м. Остар. Полумесец1. Не влазя веч гологлав народ християнски / във Великата търновска лавра; / над нея полмесец стърчи агарянски. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 100. Полмесеца и кръста ужасно се сблъскаха. Балканът разтреперан почна да гърми. И българските гърди по-силно затуптяха. НБ, 1876, бр. 9, 33.