ПОЛНОЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛНО̀Щ, мн. няма, ж. Остар. Полунощ. София, ако и да става в зори и ляга в полнощ, но и двадесят су не може да изработи в ден. С. Радулов, ГМП (превод), 218. Френците, английците, испанците и други някои считат денят от полнощ. Ч, 1871, бр. 7, 197. Утре в полнощ пак дойдете,/ под таз лампа ще се видим. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 135.

— Друга (диал.) форма: полно̀к.