ПОЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЛОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до пол¹. Същността на любовта е .. половото задоволяване. Всичко друго е самоизмама. Д. Талев, ГВЧ, 79. Жана беше навлязла в оня период в живота на жената, когато половата страст изблъсква моминския срам. Д. Кисьов, Щ, 114. — Оня ден видях на витрината на една книжарница някаква книга .. — някакви лекции върху половото възпитание на младежта. Д. Калфов, Избр. разк., 281. Списаниeто описва самостимулиращи се портативни електродни системи, които ще позволят на индивида .. да овладява емоционалните си афекти, съня си, половата си потенция. Съврем., 1975, кн. 2, 419. Безразборните полови контакти носят риск от болести, най-опасна от които е СПИН-ът. △ Поради по-ранното си съзряване много тийнейджъри вече имат полов живот. △ — Знаеш ли кои болести се предават по полов път? Полово влечение. Полово въздържание. Полова незадоволеност.

◊ Вторичен полов белег.Обикн. мн. Биол. Характерна за човека и висшите животни анатомична или друга особеност на съответния пол (брада и мустаци при мъжете, млечни жлези при жените и др.), която се формира по време на половото съзряване. Настъпването на полова зрялост се характеризира с развитие на половата система и вторичните полови белези — напр. при мъжа се развиват широки плещи и тесен таз. Анат. VIII кл, 130. Понеже рогата у сърните .. са вторичен полов белег, то всяка повреда на половите жлези на мъжкото животно води след себе си и изгубването на рогата. П. Петков, СП, 45. Полова жлеза. Биол. Полов орган у човека и животните (яйчник при женските индивиди и семенник — при мъжките), в който се образуват половите клетки и се изработват половите хормони. Половите жлези.. имат външна и вътрешна секреция. Външната им секреция се състои в образуването и отделянето на полови клетки (сперматозоиди и яйцеклетки), а вътрешната е свързана с образуването на полови хормони. Анат. VIII кл, 130. Охлювите са или разделнополови, или хермафродитни животни (в един и същ охлюв се намират мъжката и женската полова жлеза). В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 21. Полова зрялост. Биол. Етап от развитието на животните и човека, при който половите органи и вторичните полови белези са се развили, а също и способността за създаване на потомство. Настъпването на половата зрялост се характеризира с израстване на тялото и развитие на половата система и на вторичните полови белези. Анат. VIII кл, 130. Полова клетка. Биол. Женска или мъжка клетка (съответно яйцеклетка или сперматозоид), от която при сливане с такава клетка на другия пол се развива нов организъм и чрез която се предават наследствените белези от родителите на потомството; гамета. При животните половите клетки се образуват в половите жлези — яйчници и семенници. ОБиол. X кл, 65. Гените се предават от родителите на потомството чрез половите клетки. Хр. Одисеев, ТН, 28. Полова система. Биол. Съвкупност от всички органи, чрез които се извършва половото размножаване при мно‑

гоклетъчните животни и човека. Тялото на човека е образувано от различни системи: двигателна, храносмилателна, сърдечно-съдова, дихателна, отделителна, нервна, полова. Анат. VIII кл, 14. Половата система у жената включва яйчник, маточна тръба, матка, влагалище и външни полови органи, а у мъжа — семенник, семепровод и др. Полова слабост; полово безсилие. Мед. Нарушение на половите функции у мъжа, засягащо някои (или всички) елементи на нормалния полов живот (полово влечение, полов акт, оплодителна способност); импотентност. Половата слабост може да бъде проява на функционални нервно-психически смущения или да се дължи на органично заболяване (сифилис, туберкулоза и др.). Полови хромозоми. Биол. Двойка хромозоми при разделнополовите организми, които са носители на гените, определящи пола. Учените изследват материали от всички 37 подразделения на семейство котки. Анализирана е ДНК от половите хромозоми Х и Y. Кап., 2006, бр. 2 [еа]. Всяка клетка в човешкото тяло (с изключение на половите клетки) съдържа 46 хромозоми, две от които се наричат полови хромозоми и определят пола на индивида. Полово извращение. Мед. Болестно нарушение в насочеността на половото влечение (при хомосексуализъм, педофилия и др.) или в начините на неговото задоволяване (при фетишизъм, мазохизъм и др.); перверзия. Полов орган. Биол. Всеки от органите, чрез които се осъществява половото размножаване при растенията, животните и човека. Често пъти са засегнати половите органи (яйчници и тестикули) и те остават безплодни. Вл. Андреев, АЕ, 42. Половите органи при покритосеменните растения са тичинките и плодникът. Полово размножаване. Биол. Начин за размножаване на организмите, при който зародишът се образува по полов път — чрез сливане на две полови клетки (оплождане). Половото размножаване е по-широко разпространено от безполовото и се среща както при растения, така и при животни. Същността му се състои в способността на организмите да образуват полови клетки. ОБиол. Х кл, 64. Маларийният плазмодий има два вида размножаване: безполово — в човека и полово — в тялото на комара. Зоол. VII кл, 11. Полово съзряване. Биол. Период от развитието на човека и животните, през който организмът достига полова зрялост. Излишните мазнини в менюто на хлапето водят до ранното му полово развитие .., а недостигът им задържа половото съзряване. Док., 2007, бр. 31 [еа]. Полов подбор (отбор). Биол. Форма на естествения подбор при животните, свързана с отношенията между половете и съперничеството между мъжките индивиди в овладяването на женските, която води до намаляване потомството на по-неприспособимите. Чрез половия подбор при много видове животни (предимно при мъжките индивиди) се закрепват редица вторични полови белези, напр. рогата при елените, гребенът при много птици, окраската през брачния период. Биол. IX кл, 1981, 19. Полов хормон. Биол. Хормон при човека и животните, регулиращ развитието и функционирането на половите органи, развитието на вторичните полови белези, половото влечение и поведение. От развитието на половите жлези и постъпването на половите хормони в кръвта на лимфата зависи настъпването на половото съзряване. Анат. VIII кл, 130. Женските полови хормони са естроген и прогестерон, мъжкият — тестостерон. Първичен полов белег. Обикн. мн. Биол. Всеки от половите органи, разглеждани като типични за съответния пол анатомични особености.