ПОЛОВИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛОВЍН числ. 1. В съчет. със същ., означаващо предмет, мерна единица, период от време и др. или със същ. милион, милиард — за означаване на една втора част, половина (от съответния предмет, мерна единица, период от време, число). Купи си половин топъл хляб, пъхна вътре парче халва и пое пак към селото. Г. Караславов, Т, 228. Половин километър извън града, Стремски срещна един пътник, с торба на рамо. Ив. Вазов, Съч. XXV, 34. Той [Ванко] пъхна в мрежата си двестата грама сирене .. и половин кило кисел ябълков мармалад. М. Грубешлиева, ПИУ, 248. — Твоят приятел, докторът, е горе при заслона под върха и може да издържи максимум около половин час. Ал. Томов, П, 176. Изпих половин чаша вино и ме хвана. △ Купих го на половин цена от една разпродажба. △ Езерото е на половин ден път от хижата. Половин литър. Половин метър. Половин кубик дърва. Половин година. Половин месец. Половин милион.

2. Разг. В съчет. със същ за множество, за период от време и под. — за означаване на голям, значителен брой от това множество, за много време и под. от гледна точка на говорещия. Елегантен автомобил се изпречи пред тях .. — Такъв разкош. — Половин София ги има. Г. Стаматов, Разк. I, 66. Нима не е воля у тоя корен в безволие човек, половиния си живот да лежиш на легло безпомощен физически .. и все пак .. държащ перото в ръка. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 40. — Половин час те чакам. Омръзна ми.

3. В съчет. със същ. за абстрактно действие — за означаване на постигната, извършена или направена значителна част от действието. — А кое е лошото тука? .. Това ли, че вярвам в победата? .. — Не, това е хубаво.

Силната вяра е половин победа. Д. Ангелов, ЖС, 91. Той предупреди, че за съвещанието не трябва да се съобщава никому .., защото конспиративността .. бе най-важното условие за изненадата, а изненадата е половин успех. Г. Караславов, ОХ IV, 466. — Караванев предаде ли ти решението на групата? — Е, та що? — Това — скочи пред него Караванювчето — че то си е вече половин предателство, ето що! Г. Караславов, Избр. съч. I, 189-190. Половин работа, свършена са казва. П. Р. Славейков, БП II, 63. — Вярваш ли, че признатият грях е половин грях?

4. Разг. В съчет. със същ., означаващо професия, национална принадлежност и др. — за означаване, че някой притежава значителна част от характеристиките, качествата, необходими за придобиване на съответната професия, причисляване към съответната народност и др. — Баща ми ръководеше в Пеща дълги години римското тържище, светли! — Ти си тогава половин българин! — пошегува се Бори. Й. Вълчев, СКН, 89-90. — Аз съм циганин .., но половин циганин. Майка ми е циганка, а баща ми е румънец. Д. Калфов, ПЮН, 136. — Не забравяй, че говориш с хеким. — Разбира се .. — пресилено се усмихна англичанинът. — Господинът е половин доктор. М. Марчевски, ОТ, 21.

5. Като нареч. Диал. Наполовина (в 5 знач.) Сакали се Ирин и Иринка, / .. па тръгнали църкви на венчаване: / таман си ги половин венчали — / Иринка се .. / наведуе, венци надигуе. Нар. пес., СбНУ XLIV, 206.

6. Като същ. половин м. Остар. Половина (в 1 и 5 знач.) Реката, доста силна, беше подкарала моите дисаги с всичките ми ръкописи.. Единът дисаг беше вече се изсипал и половин от ръкописите ми се изгубиха. П. Р. Славейков, БП I, 27-28. Къщицата на братя Партенови пропаднала до половин в земята. Н. Хайтов, ПП, 19. — Кошуля .., везана отдолу и на яката .., а на ръкавите, от половин надолу, с разноцветни коприни. СбНУКШ ч. III, 276.

◊ Гледам (наблюдавам, следя) с половин око. Разг. Гледам скришом, без да бъда забелязан. Той [Йоргов].. ловко, с половин око и с вълнение .., следеше как всички, и особено дамите, се редяха да го видят и как го сочеха възторжено. Г. Караславов, Т, 40. Мишо .. оглеждаше внимателно всичко и питаше за това-онова. Старият отговаряше накъсо, гледаше го с половин око и сърцето му неусетно се разтваряше. Г. Караславов, СИ, 302. Отговарям / отговоря с половин дума. Разг. Отговарям кратко, лаконично. Другите гледачи се въртят около него [Христака], подпитват го, .. пък той .. си гледа работата или ще.. им отговори с половин дума: "Това е гледане .. с друга метода." Ил. Волен, МДС, 192-193. Половин човек. Разг. Човек с разбито здраве, болнав. Дожаля ми за него. Беше половин човек .. — осакатен, състарен. И брадата му трепереше. Кл. Цачев, СШ, 61. Нали .. го осъдиха на седем години тъмничен затвор... Когато .. го пуснаха, върна се половин човек .. Мислехме, че е охтикясал. Др. Асенов, СВ, 156.Слушам с половин ухо. Разг. Слушам разсеяно, без да внимавам. Околийският агроном стискаше здраво поводите на охранената кобила и мърмореше нещо за подметката. Директорът слушаше с половин ухо .. и като отвръщаше с хъкане .., мислеше за скъпия подарък и за грешните две хилядарки. Г. Караславов, Избр. съч. II, 61. Петър я слушаше както винаги с половин ухо. Той обичаше повече да я гледа, като говори. В. Райков, ПВ, 23. С половин глас, питам, казвам, отговарям и др. Разг. 1. Тихо, шепнешком (питам, казвам, отговарям и др.). Те [гостите] поглеждаха с интерес жените на своите приятели, разказваха с половин глас цинични анекдоти и сплетни и се смееха високо и неприлично. П. Незнакомов, ХР, 177. — Умрял ли е? — попита с половин глас и прехапа устни от мъка. Вместо отговор войниците дигнаха Пеня, положиха го в гроба. К. Петканов, МЗК, 102. 2. Тихо и неуверено, смутено (питам, казвам, отговарям и др.). Ако пък ергенин я запре да ѝ пие вода, тя ще се засрами и причерви ..: и пита ли я .. и той нещо, тя му отговаря с половин глас и сѐ в земята гледа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. — Не е за мен .. За майка ни .. — Кажи, кажи .. — плахо, с половин глас рече Милан. Д. Спространов, С, 183. С половин душа. Остар. Уплашено, със страх. — Ето го престъпника! — Ставай — прогърмя гласът на другия. — Какво искате от мене? — прошепна Спасов с половин душа. М. Марчевски, П, 293. Той отиде, но върна се с половин душа. Един турски офицерин .. получил дозволение да иде на планината и да донесе главите ни; а байряктаринът ми са известил за това и прибързал да ми яви. П. Хитов, МП, 80-81. С половин уста. Разг. 1. В съчет. с гл. каня, подканвам, обещавам, споменавам, казвам, усмихвам се и др. Неохотно, без желание (каня, подканвам, обещавам и др.). Кировица .. я посрещна пренебрежително, хладно, а като я покани да седне, покани я с половин уста. Г. Караславов, ОХ II, 399. Недялко се усмихна с половин уста и преглътна думите си. Н. Каралиева, Н, 79. Той каза с половин уста, че имало там наблизо една дупка, в която сме можали да се скрием за няколко деня. З. Стоянов, ЗБВ II, 236. Обеща да ми помогне, но с половин уста. 2. В съчет. с гл. казвам, отговарям и др.Неуверено, смутено (казвам, отговарям и др.). Райка му отвърна с половин уста и наведе глава засрамено. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 108. Тъщата го [Тоньо] посрещна усмихната, но и нея я парна смътно и тревожно предчувствие. — Как е

Мика, децата добре ли са? — здрависа се тя. — Харно са — отвърна той с половин уста. Г. Караславов, С, 187.

— Друга (остар.) форма: полвѝн.

ПОЛОВЍН-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до една втора част, до половина (от това, което означава втората част на думата), напр.: половинвековен, половиндневен, половингодишен, половинкилограмов, половинлитров, половинмесечен, половинмилионен, половинчасов и др.