ПОЛОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛОВНЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. и диал. Половяк (в 1 знач.). Чуло се е море евтиния, / евтиния у пуста София! / Котел жито за половник пари! Нар. пес., СБНУ XLV, 368. Ошел си он дома, стоварил жълтиците и пратил одно от децата у брата си да земе половнико да премерят парите. СбНУ XL, 419.