ПОЛОВНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛОВНЍЦА ж. Остар. и диал. 1. Половинка¹ (във 2 знач.); половиница. Аз .. не се забавих да си дам заповедта за половин ока .. Но момчето, което ми донесе поръчаната половница, не забрави да ме попита кой съм. З. Стоянов, ЗБВ I, 332-333.

2. Съд с вместимост половин ока. Стъклените съдове .. трябва винаги чисто да се държат .. Стъкла (половници, окалъци) се чистят с особена .. четка. Ступ., 1875, бр. 7-8, 63. Стоян невясти думаше: / .. — Я рани рано зарана, / .. опечи бели погачи/ и налей жълта бъклица / и половница с ракия. Нар. пес., СбНУ XLVI, 36.

3. Монета със стойност, равна на половината от стойността на определена парична единица; половяк. Сакал Кольо да ся женит/ пара немат ни цървена, / аспра немат половница. Нар. пес., СбБрМ, 198. — Янкула, верни мой другаре, / .. не остана пара половница, / за пиене винце и ракия. Нар. пес., СбНУ XXIX, 90.