ПОЛОЖИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛОЖЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. С предл. с. Отвл. същ. от положителен (в 6 знач.); сигурност, увереност. Лоши езици разправяха, че когато полкът им бил на почивка в Беломорието, Юрталана .. докачил доста жълтици от изгладнелите богаташи по оня край. Истина ли беше това, или лъжа, никой не можеше да каже с положителност. Г. Караславов, С, 95. Дали градът [Белоградчик] е съществувал в древността, не се знае с положителност. Й. Радичков и др., ГСП, 17. Дебеличкият господин .. твърди с положителност, че съществувал задгробен живот и че той сам бил видял с очите си духа на покойната си съпруга. Св. Минков, РТК, 147. За какво точно е служела сградата .., преди да бъде разрушена, не може да се установи с положителност. Ст. Михайлов, БС, 41.

2. Остар. Отвл. същ. от положителен (в 3 знач.). Носът му [на фелдшера] съвсем не е толкова гърбав, както ѝ се стори по-рано: в него по-скоро може да се открие положителност и твърдост на характера. Ив. Карановски, Разк. I, 62. Дава се място и на една .. положителност: Хайне е обогатил немската лирическа поезия с няколко хубавки песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 199. Това пътуване [в Пловдивско] е написано от един млад българин, който при всичката си ревност да представи работите във всичката им положителност не е можел да се отърве от някои предубеждения. СПл, 1876, бр. 22, 88.