ПОЛОМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛОМЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поломя като прил. 1. За гора, насаждения и под. — който в по-голямата си част е с пречупени, прекършени дървета,

клони, стъбла и под.; изпочупен, потрошен. След миг се чу ревът му .., който вече не плашеше никого. Както не плашат сетните, най-едрите зърна на градушката стопана, който е видял вече .. поломените класове на нивата, полегнали и мъртви в мократа пръст. Зл. Чолакова, БК, 12. Шадрин .. ни забива в една поломена гора. Лиственицата лежи натъркаляна, сякаш колос си е играл и е къртел дърветата. Й. Радичков, НД, 256. // Разш. Книж. Пречупен, прекършен. Колоездачът .. с мъка влачи потъналото си в кал колело. От всички страни се сипят злоради шеги и подигравки върху тая птица с поломени криле. Й. Йовков, ПК, 67.

2. Който е станал на парчета, на късове; счупен. Пресиян стана, огледа с чужд поглед тия, които изтръпнали стояха около него, тръгна наслуки към едно поломено разпятие, па се върна като ужилен назад. Й. Вълчев, СКН, 200.