ПОЛУВЕКОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУВЕКО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който трае, продължава половин век; половинвековен. Когато изказваше най-дълбоките истини, добити и филтрирани от полувековния му опит, той не вземаше позата на многознаещ учител. Ст. Грудев, ББ, 102. Първият полувековен период на новата българска литература е периодът Каравелов — Вазов. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 115. Полувековна творческа дейност. Полувековна борба.

2. Който е на половин век; половинвековен. Беше седнал на своето старо полувековно бюро, на удобен тапициран стол с вити крака. П. Вежинов, НБК, 5. Търпя той, докато един ден огорчението му преля и започна да изкарва от небитието, да забърсва от полувековния прах най-лошите си платна. Р. Ралин, ВМ, 50. Клонестите черни тополи над някогашното лъкатушно речно корито са се превърнали в полувековни старци, а наоколо блика младост и лятна сила. А. Каралийчев, НЗ, 197. Полувековен юбилей.