ПОЛУВЪЛНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУВЪ̀ЛНОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Електр. Който се отнася до полувълна. Антената е полувълнов дипол, настроен на средната честота на даден канал. Д. Мишев и др., ТТ, 195. Коефициентът на усилване се отличава много малко от коефициента на насоченото действие. Отликата му се състои в това, че за еталонна антена се приема полувълновия вибратор. Х. Шинев, А, 70.