ПОЛУГАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГА̀Р м. 1. Остар. Кошара (в 1 знач.). От височината на рида дядо Станко обходи с поглед ниското крайречие и като се увери, че всичко се е прибрало и спотаило по сенки и полугари, хвана пътеката за вътрешността на лозята. Ц. Церковски, Разк., 42. В тези стегнати, но препълнени със съдържание картини ний виждаме и същинската нашенска пролет със зеленеещите се полета, с ниския плет на полугара. БР, 1931, кн. 6, 180. Татък, дето се привършува полето, / се вижда нисък плет от някой полугар — / разтирил стадо, млад усамотен овчар, / подплеснат на кривак, с цафара медна свири. П. П. Славейков, КП ч. III, 13. Сношка си ази замръкнах / на мойо, мамо, полугар, / па си ме псета лавнаа / и си ми стадо блейнало. Нар. пес., СбНУ XLIV, 197.

2. Остар. и диал. Зимна кошара за добитъка; сая (Н. Геров, РБЯ).