ПОЛУГЛАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГЛА̀СЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. 1. Който се произнася, изговаря или издава с полуглас. Когато Борис влезе в залата, дребнавите кавги и полугласните разговори стихнаха. Д. Димов, Т, 34. Часовият не отвърна, сякаш не бе го чул. Но Игнат видя как се навеждаше на решетката и чу полугласните му думи: — Хей, ти! Кр. Велков, СБ, 79. Полицейската кола се понесе по улицата, сподиряна от писъците на майката и от полугласните клетви на събралите се жени и мъже. Д. Ангелов, ЖС, 530-531. Той [адвокатът] се засмя с мек полугласен смях. Б. Райнов, ТП, 105.

2. Езикозн. За звук — който притежава едновременно качествата на съгласен и гласен. Звукът й е полугласен звук.

3.Като същ. полугласна ж. Езикозн. Полугласен звук.