ПОЛУГЛАСНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГЛА̀СНО. Нареч. от полугласен; с полуглас, тихо. Двете жени седяха близо до леглото му, на пода, работеха нещо и разговаряха полугласно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 55-56. Жена му го покри с палтото и тихо, полугласно каза на децата да се оттеглят нататък. Д. Калфов, Избр. разк., 262. Бачо Киро .. коленичи на хасъра .. Последваха го неколцина, когато го чуха да пее полугласно утринната служба. Зл. Чолакова, БК, 106. Някои коленичеха и протягаха ръце, шепнейки полугласно молитви. Ст. Загорчинов, ЛСС, 92.