ПОЛУГОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГО̀Л, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е облечен съвсем леко, който е почти гол. Той [военният лекар] бе полугол — само по къси панталонки и чехли на боси крака. Д. Димов, Т, 498. Образът на полуголата Елеонора витаеше в паметта му, пречеше да съсредоточи мислите си. Ем. Станев, ТЦ, 81. Ситни като врабчета дечурлига, полуголи .., се върдаляха из прахоляка. Елин Пелин, Съч. IV, 106. Въпреки съблазните на своите голи и полуголи тела той [Буше] става темел, основен камък на изкуството във Франция. Ал. Гетман и др., СБ, 153. Салонът се изпълни с черни костюми и бели ризи, с полуголи гърбове и най-чудновати прически. Ст. Даскалов, ЕС, 168.