ПОЛУГРАДСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГРА̀ДСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е отчасти, до известна степен, донякъде градски. Християните по нищо не се отличаваха от мохамеданите — еднакви български лица от планината .., еднакво облекло, полуградско, полуселско. Б. Несторов, АР, 103. Наперена млада булка с полуградска носия тегли на ръка креслива патица и непременно иска да я плати с два лева по-малко. С. Северняк, ОНК, 129. Полуградски бит.

ПОЛУГРА̀ДСКИ. Нареч. от прил. полуградски. Той беше облечен полуградски, в прости шаечни дрехи и каскет на глава. Г. Райчев, ЗК, 155. Беше облечена във вълнена рокля, ушита полуградски, полуселски, но ѝ прилягаше. Кр. Григоров, Р, 144.