ПОЛУГРАЖДАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГРА̀ЖДАНИН, мн. полугра̀ждани, м. Човек, който не е станал напълно гражданин, в чийто бит, облекло и др. има и нещо селско. По-голямата част от работниците и работничките бяха полуграждани, полуселяни, те притежаваха свои къщички, имаха си кое нивичка, кое дворче. Г. Караславов, ОХ III, 255-256. Смесица е и .. селският поминък с градския. И жителите [на Каварна] са полуселяни, полуграждани .. Навред се чуват разговори за вериги, прикачвачи, брани, плугове. Н. Стефанова, РП, 23. В заседателната зала се втурна бързо и фамилярно .. един среден на ръст човек, полуселянин, полугражданин по облекло. Елин Пелин, Съч. IV, 116.