ПОЛУГРАМОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГРАМО̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни. 1. Който не е достатъчно грамотен, който едва умее да чете и пише. Дълбока пропаст я [Ирина] отделяше от еснафския бащин дом, от полуграмотната майка, от неуките селски роднини. Д. Димов, Т, 312. Поп Иван разгръщаше някакъв червен плат, взираше се над него и внимателно.. рисуваше с бяла блажна боя разкрачени букви, написани уж от полуграмотен човек. Г. Караславов, Избр. съч. II, 25. // Който не е достатъчно образован; полуобразован. Сред кървавите погроми над цвета на българската нация полуграмотните нови властници се сещат и за книгите. Дем., 2001, бр. 151 [еа]. Славков .. беше събрал около себе си разни полуграмотни красавици, без да работят. Дем., 2001, бр. 51 [еа].

2. Който не е написан или направен напълно, достатъчно грамотно, който съдържа много правописни или други грешки. Ирина беше освободена завинаги от кошмара на упреците му, от сърдитите му полуграмотни писма, от чувството на унизеност, с което я изпълваха внезапните му идвания в София. Д. Димов, Т, 301. Оскърбително бе да имаш баща, който .. пише полуграмотни заявления и съдебни молби на селяните, който едва ли е прочел в живота си някаква книга. Ем. Станев, ИК, 99. Иванов прехвърляше към нея документите и сочеше полуграмотния ѝ подпис върху разписките и ведомостите. Ст. Марков, ДБ, 137. През недодялания полуграмотен стих напираше вярата на човека, който бе наклеветен, обиден. Бл. Димитрова, ПКС, 239.