ПОЛУГРАМОТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГРАМО̀ТНО. Нареч. от полуграмотен. Писмото беше в обикновен, син плик, с полуграмотно написан адрес. Д. Димов, Т, 330. Пешевски обръщаше листовете, изписани лошо, полуграмотно, де с химически, де с чер молив. Ст. Марков, ДБ, 436.