ПОЛУГРАМОТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУГРАМО̀ТНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на полуграмотен. Вместо да помагат на действително талантливите

.., вместо да култивират у тях респект към истинската народна песен .., хора с учени звания поощряват .. имитациите на народните песни, подражателството, полуграмотността. В. Йосифов, РС I, 102. Може би от нея [статията "В защита на българския език"] започва последният му образ .. на ерудиран критик и перфекционист, нетърпящ неточност и незнание, както и полузнание, полукултура, полуграмотност — ширещи се, впрочем, тогава, както се ширят и днес. К. Донков, Е 2001, 1998, кн. 1-2 [еа].