ПОЛУДА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛУ̀ДА ж. 1. Само ед. Състояние на човек, обхванат от някакво силно чувство, страст, при което говори или се държи като луд; лудост. Свещенници, учители, граждани, богати и сиромаси, всички участваха в общото въодушевление, увлечение, ослепени от една полуда. К. Величков, ПССъч. I, 114. Една атмосфера от полуда на омрази и ненависти опияняваше духовете и бе довела двете партии .. до крайни изступления. Ив. Вазов, Съч. XII, 104. В главата ми пламти пожара на любовта. Аз съм в полуда. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 45. Койчев трепереше като от треска обзет и отстъпваше бледен като мъртвец назад, бъбрейки несвързани думи.. в полуда. Ц. Церковски, Разк. III, 129. Кажи ми, има ли на мене друга равна, / виж моите коси, виж моите очи, що неотдавна / в полуда хвърляха мъжете. М. Петканова, ЦТ, 27.
2. Остар. Проява, постъпка на човек в такова състояние. Забрави ти онез полуди, — / в тез гръди веч любов не грее. Хр. Ботев, Съч. 1950, 16.
3. Само ед. Остар. Полудяване1, обезумяване1. За неговият живот се знае само, че той е бил .. народен учител, че е полудял .. и че е умрял в мизерия. След полудата му .. един негов другар издаде друга книга негови стихове. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 53.
◊ До полуда. Много, изключително силно. Тя отдавна беше прескочила прага на съпружеската вярност. Захаров, който в миналото я обичаше и ревнуваше до полуда .., за да не прави сина си нещастен.., примири се. Д. Ангелов, НЖС, 128. — Кочо, моля ти се, кажи ми какво ти се е случило? — умолявах аз разгневения до полуда приятел. А. Константинов, БГ, 82. Отчаян до полуда. Влюбен до полуда.