ПОЛУДИВА̀К, мн. ‑ци, м. Човек, който е наполовина дивак, който има и качества, прояви, говорещи за известна цивилизованост, култура. Виждайки, че го наблюдавам, Френка не изрази нищо — и аз струвах за него колкото полудиваците от Караманлия. В. Мутафчиева, СД, 87.