ПОЛУ̀ДИЦА

ПОЛУ̀ДИЦА ж. Остар. и диал. Лудост (в 1 знач.), безумие (в 1 знач.); полуда. Удря го на полудица. Н. Геров, РБЯ IV, 150.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

Списък на думите по буква