ПОЛУДЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУДЯ̀ВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от полудявам¹. Посещението на кометата .. разстрои не малко свят: страхът от смъртта бе взел ума на много хора. Говореше се, че имало полудявания и самоубийства. М. Кремен, РЯ, 208. В душата ѝ се сменяваха непрекъснато ту остра скръб, ту отчаяние, ту страх — безмерен, безрасъден страх, който я мъчеше до полудяване. Г. Райчев, Избр. съч. II, 103.

ПОЛУДЯ̀ВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от полудявам² и от полудявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.