ПОЛУЗАБРАВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЗАБРА̀ВА, мн. няма, ж. Обикн. с предл. в. 1. Болестно състояние на унес, близко до безсъзнание. Тук са натъркаляли около двадесет души холерни, излегнати в полузабрава. Л. Стоянов, Х, 64. Матей Матов живя не два, а още цели пет часа. Часът беше два подир обед, когато той се изтръгна от своята полузабрава. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 465.

2. Състояние, близко до забрава (в 3 знач.), до захлас. Публиката слушаше топлия, дълбок глас на певицата в полузабрава. △ Срещнали се отново след дългите месеци на мъчителна раздяла, те прекарваха дните си в полузабрава.

3. Частично заличаване на спомена за някого или нещо, почти забрава. Половин година след публичното му злепоставяне и последвалото уволнение от високия пост името му потъна в полузабрава.